Историческият музей в Чипровци се готви за отбелязването на 350 години от написването на История на България от един от най-забележителните чипровчанин Петър Богдан Бакшев.
Петър Богдан Бакшев е роден през 1601 година в Чипровци. Учи в манастира „Свети Франциск“ в Анкона.
На 39-годишна възраст той съставя доклад за папата за състоянието на българските земи, и няколко години по-късно е назначен от светия отец за архиепископ на София.
Около средата на 17-ти век сред старата чипровска аристокрация постепенно се оформя идеята възстановяването на българската държава да стъпи на основите на католическата религия. Заедно с Петър Парчевич и Франческо Соймирович Петър Богдан посещава редица европейски управници за създаване на коалиция срещу османските турци и военни действия, които да доведат до освобождението на България.
Той е създател на революционната организация, която през 1688 г. вдига Чипровското въстание.
Автор е на „История на България“, написана близо 100 години преди Паисиевата. Автор е и на първия български герб
„История на България“ е написана на латински и приживе Петър Богдан не успява да я отпечата.
В архивите на Ватиканската библиотека Божидар Димитров открива част от труда – увод и четири глави. Ръкописът съдържа бележки на рецензент, от които става ясно, че трудът се състои от 20 глави.
Трудът показва широка историческа осведоменост. Започва със заселването на българите отсам Дунав, за прародината и за основаването на българската държава. Историческото минало е представено като извор на родолюбие и национално самочувствие.
Тъй като автор на въпросното съобщение не е посочен, уточненията очевидно трябва да се отправят към сайта, публикувал информацията.
Първо, илюстрацията, която придружава съобщението за подготвяното честване е част от „Абагар“, публикуван от Ф. Станиславов, а не от „История на България“, която се предполага, че е написал П. Богдан.
Въпросната „История …“ или каквато и да е част от нея не е намерена в оригинал (нито отпечатана, нито в ръкопис), а твърденията за съществуването й се базират върху писмо на П. Богдан, където той споменава за написването на подобен труд и редакторски бележки, отнасящи се до същата П. Богданова „История на България“, направени от хърватина Иван Пастрич (Джовани Пастрицио). Точно въз основа на тези редакторски бележки, Б. Димитров публикува и анализира текста на няколко глави (а може би и само откъси) от въпросната „История…“. Това поставя под съмнение и твърдението, че въпросното изследване на П. Богдан е написано на латински. И ако все пак подобно твърдение е допустимо, то писанието, че П. Богдан е „създател на революционната организация, която през 1688 г. вдига Чипровското въстание“ не почива на абсолютно никакви автентични документални източници и е меко казано глупаво. Последната измислица преди време спокойно можеше да бъде публикувана като кандидатстудентски бисер, тъй като свидетелства за абсолютно непознаване на конкретната историческа обстановка и доказва скандално ниско ниво на исторически познания, вкл. и по отношение адекватната употреба на историческа терминология (виж напр. изследванията на Р. Козелек по темата за историята на понятията, преведени и на български).
Освен това П. Богдан не изпраща само един доклад до Ватикана – досега са публикувани, вкл. и преведени на български, няколко негови релации (доклади), съхранявани във Ватиканския архив и фактически е невъзможно въз основа на един доклад за посетени от него територии, той да бъде избран за архиепископ – по-скоро изготвянето на релации за състоянието на паството му е основна част от неговите задължения като католически духовник с по-висок църковен сан (не само архиепископски).
Смятам, че въпросните забележки и уточнения са необходими предвид придържането към историческата фактология (която не е привилегия на тясната общност от професионални историци), а задължително условие за правдиво и точно отразяване на минали събития без излишен патритичен патос и клишета.
Освен това, изтриването на един или друг коментар, изтъкващ нечие незнание, не изтрива механично това незнание, нито намалява вредните му последици. Чипровчани разполагат с достатъчно други факти и протичащи във времето процеси, които да използват като основа за играждане на локалния си патриотизъм. Все пак ‘История на България“ на П. Богдан с предполагаема година на написване (или завършване) 1667 г. би могла да послужи като много подходящ повод за ползотворни дискусии, насочени към „белите петна“ в историята, използваните изследователски методи, както и към историческото „митотворчество“ като цяло (минало, настояще и бъдеще).
НЕуважаема Другарко! Подходящите за Вас дискусии си ги водете, където и пред който щете!Водите коментари, за места , които не познавате.Представете се,коя сте, от къде сте, каква религия изповядвате.Какви интереси защитавате.Факти те са неоспорими!СОРОС???????????????!!!!!!!!!!!!!!
Г-н Иванов (ако изобщо се казвате така, а не иронизирате),
Аз съм написала истинското си име и си позволявам коментар като професионален историк, който е работил около 3 години в музея в Чипровци, има публикации, свързани с историята на селището и е запознат в достатъчна степен с местните реалии, вкл. и с това как изглежда една или друга книга. В този случай няма как да не реагирам на наистина „неоспоримия факт”, че съобщение за текст, чийто оригинал не е намерен („История на България” от П. Богдан), е съпътствано от снимка на съвършено друго произведение, което има косвена връзка с дейността на П. Богдан като автор на исторически съчинения, а именно „Абагар” на Ф. Станиславов (листове, от който са на снимката).
Много ми е интересно обаче откъде знаете точно Вие (ако това, повтарям пак, е истинското Ви име) друг „неоспорим факт” – че П. Богдан „е създател на революционна организация, която през 1688 г. вдига Чипровското въстание”. Вероятно разполагате с никому неизвестни оригинални документи от епохата и искрено Ви призовавам да ги публикувате – в такъв случай ще направите огромна услуга не толкова на мен, колкото на други колеги, които се занимават с периода. Освен това, единствената историческа личност , за която има сигурни документални свидетелства, че „посещава редица европейски управници за създаване на коалиция срещу османските турци и [води преговори за – добавката моя] военни действия, които да доведат до освобождението на България” е Петър Парчевич. Също така трябва да отбележа, че „енциклопедичен пример” за създаване на революционна организация, която е и наречена така – ВРО, е дейността на Васил Левски, а точно това лято се честват 180 години от рождението му. Продължавам да твърдя, че понятията трябва да се употребяват в техният адекватен исторически контекст и да не се предлагат твърдения за събития и процеси, за които няма достатъчно доказателства и очевидно се смесват с други близки до тях като времеви период, пространствена определеност или личностни действия.
Освен това коментарът Ви е елементарен, рязък и заклеймяващ, излизащ от рамките на добрия тон. Същевременно е точно в „духа на другарските критики” от края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век, съпътстващи търсенето на „врага с партиен билет” и съсипали хиляди човешки съдби, не само на партийни членове. Изповядваната от мен религия няма абсолютно нищо общо с реалните исторически факти и не виждам никаква логическа връзка във въпроса Ви. Също така досега мое изследване не е било финансирано от „Отворено общество”, но не смятам, че финансирани от тази фондация исторически изследвания трябва да бъдат отричани и посрещани с негативизъм само и единствено заради този факт.