19 доклада бяха представени на традиционните краеведски четения в Монтана. Във форума се включиха историци, бивши учители, етнографи, архивисти. Представени бяха исторически факти за селищата от Лопушанския край, разказ за живота на Иван Кръстев,  емигрирал в началото на 20-ти  век в Аржентина, както и  автентични документи от 1944/1945 година за народния съд в тогавашния Михайловград.

Повече от година Митко Колов е събирал документите от страшното време на народния съд. Записвал е спомени на свидетели и участници в събитията, търсил е човешката и правна логика за необяснимата жестокост и пренебрежение към съдбата на стотици.

„Това са обикновени земеделци, трудолюбиви , хора, които са се занимавали с търговия, това са  истински земеделци, и хора от село.. това са хора осъдени , повечето на смърт, много на 20 години затвор”, разказва Митко Колов. Сред тях и момче на 22 години, обвинен,” че България е включена  във Втората световна война”  . Съдят го през 45 г. а България е влязла в Тристранния пакт, когато е бил на 17 г. Как ще е участвал в сключването България да влезе във Втората световна война, пита авторът и заключава. Тази Наредба – закон, по която са произнесени присъдите  е против Търновската  конституцията и това е престъплението

Краеведът е записал спомен на 90-годишния  Константин Коцев, който е присъствал на народния съд , бил е с майка си , когато е съден  директорът  на средното училище в Бели мел.” Осъден е за това, че е бил директор, нищо не е направил този човек, той ми написа спомена. Аз намерих изказването на Димитър Христов / осъдения/ от Бели мел и бързам да занеса тези документи на дъщеря му.  Тя иска да види в края на живота си  , последната буквичка написана от нейния баща…”

Издавани са  присъди за хора, без име, отбелязани само с номер, разказва М. Колов и показва документи. „Осъжда на смърт не по име, а 1-ви, , 2 , 9,20 , без 18… ги осъжда на смърт и да заплатят в полза  на държавното съкровище 500 000 лв и целия им имот се взема… това е без име, но Бог уважава хората, уважава учениците и е изписал имената им горе на небето .. това е да те призоват по име“, завършва разказа си Митко Колов.

Между 500 и 1 000 души са изправени пред народния съд в Михайловград. Заседанията  били публични в салона на читалището. Активисти на новоустановената власт организирали митинги, преследвали роднините и дори децата на осъдените, настанявали  се в жилищата им, ровели в спалните и гардеробите им. Но, историята от онези дни все още не е разказана докрай.