Той е европеец по рождение,  един от малкото коренни жители  на Монтана, чието име не може да бъде сбъркано. Получил го  в далечната 1934 г. от кръстника си – австриец, състудент на дядо му Антон Иванов Митов. През 1901 година Антон завършил юридическия факултет в Грац и се прибрал във Фердинанд. Работил като съдия в Лом и Белоградчик, а после дълги години бил  мирови съдия в родния си град. Когато се родил първият му внук , поканил  приятел от Грац  да му стане кръстник. Тайнството се състояло в Живовската черква.  Така  във Фердинанд се появил малкият  Ханс. Животът на  Ханс Иванов е минал в театъра, но той  все още предпочита киното. И помни имената на най-големите филмови звезди от 50-те години на  XX   век

Учил е в Първо училище, там някога били мъжката и девическата гимназия. Сградата била скромна , на един  етаж. Най- малките ученици попивали знания в изчезналото вече училище „Иван Рилски”, което било на мястото на сегашната поликлиника.

Живеел наблизо до училището, до Генчовата воденица, на ул. „Сан Стефано”, зад сегашния Държавен архив.  Помни, как в летните вечери ходжата Влаид излизал на минарето и пеел „сури” на арабски. „Бях съученик в отделенията с неговия внук Вайдин”, разказва Ханс.  В началото на 50-те години семейството на ходжата било изселено, заедно с още десетки семейства на етнически турци и така приятелят му Вайдин заминал. „После чух, че е станал летец в турската армия, но  дали е вярно , не знам. Не съм го виждал повече от 70 години”.

Помни каква радост било за децата от махалата да отидат в неделя пред черквата и да чакат след венчавка.Тогава булката хвърляла цели шепи бонбони за радост на градското общество. Сватбите били пищни и весели, макар в следвоенните години по  костюма на младоженеца да личали кръпки. След черква, сватбарите отивали в дома на младоженеца да хапнат, а после на площада се извивали дълги хора.

Градската градина била любимо място на фердинандчани. Имала кокетна дървена ограда, а в средата била беседката, достатъчно голяма,  за да побере военната музика, която всяка неделя свирела за гражданите.

Богатските къщи край градината, до сегашната поща, били повод за гордост и самочувствие не само на собствениците им , но и на всички граждани. Братята Димови, търговци на колониални стоки, построили гирляндата от сгради в европейски стил, които и до сега са запазени.  От този род е Еленка Димова,съученичка на майката на Ханс. Еленка била известен зъболекар, също немски възпитаник. Неин  син е популярнияят  актьор Джеки Стоев.

На мястото на  ХГ”Тенец”, където сега Ханс често се отбива, преди половин век била бръснарницата на Йони. А до нея било „Морето на копчетата”, магазина на  евреина Нягол – за игли, копчета и кинкалерия от цял свят.

„Не мога да знам защо счупиха оградата на черквата”, чуди се Ханс. Той особено съжалява за Ловния дом. „Красива сграда, това беше емблема на града”. Там е бил абитуриентския бал на неговия випуск. Имало  сладкарница, малък салон със  сцена, на която се играели „камерни пиеси” или както тогава казвали „с малко хора”. А когато имало празник, салонът ставал салон-ресторант.От  сградата лъхала  романтика, палела въображението с  легенди  за  благородници и  рицари, най- вече с оригиналната си кула. От нея  граждани и гости   се любували на  прекрасната панорама към реката и огрените от слънцето къщи в ниското.  Не може да си обясни и съдбата на киното. „Знам как беше строена тази сграда. Работил съм на нея, пращаха ни на бригади. Знам какви инсталации, климатични, изолации и други бяха направени. Счупиха я за да направят там палатки и някакви магазини, сякаш магазините в града бяха малко”, въздиша Ханс.

За него, градът, който три пъти сменял името си , винаги е бил хубав. Заради трудностите с изписването  на „гр.  Христо Михайлов” това име просъществувало само от 1945до 48 г. После дошло новото – Михайловград, после Монтана. Ханс обича този град, по чийто  стари – нови улици среща познати, приятели и роднини.

.На 2 декември 1891 г. княз Фердинанд издава указ, с който обявява селището Голяма Кутловица за град Фердинанд. От 1991 година, с решение на общинския съвет датата се отбелязва  официално, с различни прояви.