След 65 години забвение, Славотин отново почита с паметна плоча, 42-мата местни жители, загинали в Балканската /1912 – 1913г/ и Първата световна война /1915 – 1918 година/.

Възпоменателната плоча бе открита с църковни и военни почести на 5 октомври – денят, на който преди 101 години е обявено въвличането на страната ни в Балканската война. Пред жителите и гостите на селото инициаторът на проявата Трифон Павлов от  сдружението “Епископ Йосип Щросмайер” прочете историческия Манифест на цар Фердинанд, с който се слага началото на войната. Той дари  шепа пръст, донесена от фронтовата линия при Дойран, на храма в Славотин, върху чиято фасадна стена е поставена плочата. Същият символичен жест връчи и на отец Антим, за да я занесе в Клисурския манастир.

Архимандрит Антим, протосингел на Видинската Света Митрополия и игумен на Клисурския манастир в съслужение с протойерей Славейко Славчов извършиха тържествения водосвет, а военните отдадоха почит на загиналите с марша „Шуми Марица” и едноминутно мълчание. Гости на церемонията бяха областният управител Анатолий Младенов, кметът на Монтана Златко Живков, председателят на Общинския съвет Иво Иванов, представители на местната власт, на Министерство на отбраната, Съюза на военноинвалидите, дарители и други граждански организации от София и Монтана.

Паметна плоча, издигната в двора на църквата, имало още от  началото на 30-те години на миналия век. През летните месеци на 1948 г. в една неделя имало две сватби. Група подпийнали младежи решили да се харесат на тогавашните управляващи от БКП и разрушили плочата, разказа предисторията кметът на Славотин Личко Цолов. Срещата му през пролетта с Трифон Павлов, чийто баща е родом от селото, и Жеко Димитров, и двамата представители на сдружението “Епископ Йосип Щросмайер”, родила инициативата за възстановяване на плочата. В дарителската акция се включили Висшият адвокатски съвет, Съюзът на военноинвалидите, председателят на 39-то Народно събрание доц. Борислав Великов, потомци на загинали от селото. Днес резултатът освен паметната плоча е дарение за църквата на шестнайсет икони, откраднати преди 20 години, камбана и два огромни кашона с книги за читалищната библиотека.