Половин век язовир „Огоста” не успява да потопи черквата на с. Живовци. Сушата и това лято изпи притоците на река Огоста, а жаркото октомврийско слънце все повече оголва бреговете на язовира край Монтана. Водите на огромното езеро се отдалечават от опустялата черква на някогашното село Живовци.  Половин век след изселването потомците на живовчани още въздишат за красивия си храм, който вече не може да бъде спасен.

От далеч черквата  изглежда все така здрава и стабилна, изправена като страж край водите на язовира. Приближиш ли  виждаш дълбоката пукнатина, през която вече проникват слънчевите лъчи. Разрухата отдавна е обхванала и вътрешността на храма.

„Жалко е … Спомням си училището което беше до черквата, тука са минали моите детски години, но след като започна изселването на селото много хора си отидоха ей така, изведнъж, от мъка по селото”, спомня си Антоанета Димитрова.

Живовци е заличено от картата в края на 60-те години на миналия век, спомените още са живи.

„Хубаво беше селото, весело, с пет музики + много празници и обичаи се честваха, зимния събор на селото беше Ивановден защото почти във всяка къща имаше Иван… Пролетен бал се организираше, вечеринки имаше… Богатство е това, което остава след нас, погубената черква на Живовци наистина ни прави по-бедни“, въздиша Антоанета.