Светците Антоний и Атанасий, които  почитаме на 17 и 18 януари имат своето  място  в парвославието. И двамата носят титлите Велики, което означава, че приживе са направили нещо необикновино, важно, достойно. Светий Антоний живял като отшелник, мъдрите си  мисли отставил на сле довниците Казвал: „Не са умни онези, които са изучили изреченията и писанията на древните мъдреци, а онези, у които душата е умна, които могат да различат доброто от злото, всичко зло и вредно за душата избягват, а за доброто и полезното радеят и го правят с велика благодарност към Бога.”

Българите наричат зимния Атанасовен „среди зима“, тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: „Иди си зимо, идвай лято!“
В народния календар Андоновден, Лелинден или Антоновден се празнува за предпазване от болести.В много храмове в деня на св. Антоний се прави курбан за здраве. На този ден жените не плетат, не предат, не варят боб и леща, за да не разсърдят болестите. Месят се питки, намазани с мед и се раздават на близки и съседи за здраве, оттам и названието на празниците на Св. Антон и Св. Атанас  още като “сладки и медени”.