Повече от столетие Берковица отбелязва  рождената дата на Иван Вазов. Веднага след Освобождението на България от османско робство той е назначен за мирови съдия в Берковица. Работи в тук година и половина и след скандал, свързан с местна красавица напуска балканското градче. Но в Берковица създава няколко от знаковите си произведения – поемата „Грамада” и  повестта „Митрофан и Дормидолски”. Къщата в която е живял е част от Историческия комплекс в Берковица.

Още от рано сутринта група запалени туристи вече са високо в планината, там където народният поет е обикалял пеша и на кон пленен от синевата над връх Ком  вековните буки в Горната кория и бистрите  планински потоци

„Много е обичал тука да се разхожда и като видял малинарките е написал „Малинарка”, разказва Тренка Каракашка и запява:

„Постой моме, стой да зърна тия очи сини

Твойта кошничка е пълна с алени малини

Брала си ги и си пяла сред горите гъсти …

От години бившата учителка Райка се покланя на Вазовия камък под Ком на 9 юли.” Всяка година идваме на тоя празник,  много ни харесва,  зареждаме се с енергия…”

Петрана Соколова е сред организаторите на местния клуб на туристите. Подготвя се да посрещне гости от 10 клуба от региона и утре заедно ще направят преход Ком – Петрохан. „Днес след Вазов камък ще отидем до  Малкия самар”, допълва тя.

Туристите обичат Балкана, помнят  историята и предават традициите на поколенията, днес с тях е 10-годишният  Давид, който носи знамето.