Едно от малкото хубави неща, свързани с европроектите е, че те все някога свършват. Както надяваме се, ще има край и „водния цикъл”. Вече забравихме кой и как е избран да го изпълнява, скъпо или евтино е това,  как точно са избрани улиците, на които се подменя водопровода и канал изацията. Искаме само едно – това да свърши.

Защото, не само , че никой не ни пита, как се справяме сред калта и изкопите по улиците, как разгадаваме тайнствената система по която се спира водата в различни райони на града.  Питаме се, защо фирмите изпълнители толкова ни презират. Камаз-ите им шарят безпрепятствено по тротоарите, чупят плочки и дървета, съсипват настилки, но кой забелязва това? Никой, включително и тези, които трябва да контролират работата им. Копачите на канали винаги бързат, затова никога участъкът от улицата където се работи не е сигнализиран. Час или два , след като движението там вече е невъзможно някой праща слабичък общ работник да донесе знаците. С  усърдие на мравка той  понася  в едната ръка знака, в другата стойката. По време на пътешествието му тя се чупи и едва не му смазва крака, мъжът  отминава парчето и със съхраненото продължава напред. Междувременно, шофьори, които снощи към 10 часа са  минали по тази улица излизат  на пряката и с изненада установяват, че преминаването е невъзможно. Както впрочем и маневрирането, защото поредният Камаз е паркирал на тротоара, на  един дъх разстояние от витрината на павилион за закуски. Багеристът завърта кофата с тежки  асфалтови парчета и пръст, удря короната на 30-годишно дърво и чупи клони. Няма значение. Следващо движение и клоните са в изкопа, смачкани от кофата и натоварени с пръстта в Камаз –а. Никой от минувачите и живеещите в района не знае какво точно се прави и кога ще свърши. И защо всичко е толкова мърляво? Защо не се спазват елементарни изисквания, със сигурност предвидени в проектите? Защо толкова ни презират?