Делото за собствеността на терена около джамията в Монтана продължава и през следващата година. На засданието днес бяха изслушани защитните тези на двете страни, както и четирима свидетели. Стана ясно, че последният религиозен ритуал в джамията е бил на 21 януари 1963 година, при погребение то на чичото на свидетелката Меди Башева. Оттогава джамията не е ползвана като религиозен храм. Според тази свидетелка и местния ходжа Орлин Михайлов,  всеки четвъртък служители от видинското мюфтийство отваряли джамията в Монтана. Адвокат  Кълцева от видинската адвокатска колегия, която представляваше ищеца – Мюсюлманското вероизповедание – София, поиска да бъдат поставени допълнителни задачи на техническата експертиза и това бе прието от съда.  

По същество: Свидетелите и на двете страни потвърдиха, че от години теренът около джамията няма ограда. Не бе доказано и кой всъщност се е грижил за сградата, на която преди десетина години била поставена  и нова врата. Стана ясно обаче, че вратата не е купена и монтирана от джамийското настоятелство, нито от местната  мюсюлманска общност. Наложи се предположението, че вратата е осигурила общината.

Освен свидетелски показания, адвокатът на ответника по делото –   община Монтана,   представи копие от платежно нареждане, с което през 1984 година тогавашният градски съвет на Михаоловград  е превел 1 000 лева на софийското мюфтийство за отчуждената част от спорния терен.

Адвокатът на общината  оспори  и съществуването на местна мюсюлманска общност от Освобождението на България до сега.   

Делото ще продължи през следващата година.