Преди 121 години Кутловица  станала град. Тогава селището има 334 къщи, 1423 жители, от тях 215 турци. В спомените си кутловският околийски началник Иван Михайлов, който управлявал околията от 1887 до 1894 година пише: „Поискахме Кутловица да стане град, обаче влиятелни хора от с ъседните градове попречиха. Понеже нямахме железница. И когато цар Фердинанд с адютанта си преминаваха през Кутловица от София за Лом /през Петрохан/ ние се оплакахме за тези пречки. Тогава Рачо Петров

/ адютант на царя/ ни даде упътване и ни подшушна да именуваме селото на името на царя. Така и стана.”  Следват постановления на Големо-Кутловското селско общинско управление от края на август 1891 година, протокол на Народното събрание от 16 ноември и  царски указ от 2 декември, с които село Големо Кутловица е обявено за град Фердинанд. Новият статут на селището определя и по- нататъшното му развитие. Общинските власти раздават земя на новите заселници. Данните от края на 80-те години показват, че 10 процента от населението е грамотно – немалка цифра за времето си. Силно изпъква и възрожденския плам на най-активната и просветена му част. Това са Гаврил Душков и Кирил Греков, Тодор Денчев, Спас Иванов – все просветни и читалищни деятели.

Бурният миграционен поток в Кутловица, Фердинанд – Михайловград не спира. Най-мощен е в периода 1880 – 1920 година, когато достига над 400 процента и е втори по интензивност в страната след столицата.