В началото на месец март 1879 г. Иван Вазов пристига в Берковица.  в спомените си той разказва  за престоя си в балканския градец.

„По велението на неизповедимите Божии съдби в 1879 г. аз се бях озовал в затънтената Берковица, в качество на  председател на окръжния съд. Причината да смени службата на „чиновник особьiх поручения” при руския губернатор в Русе и да дойде в Берковица било разклатено му здраве.  Вазов бил настанен  в една изоставена от турци  къща в градчето.

„Славно време беше тогава! Разходките и райски хубавите околности, веселбите на младостта не ми оставяха време за съзерцателна беседа с музите… Но пак пишех понякога. Една случка в двора на съседа ми ме накара да хвана перото и да напиша хумористическата поема „Моята съседка Гмитра“; една съдба, която ми се случи да разгледвам, ми даде материя за поемата „Грамада“., пише в спомените си  младият съдия.

„. В съда се занимавах с членовете на „съдебните правила“ и на турския наказателен закон, а вън от него поетизирах, мечтаех, любех слънцето, свободата и горите. А каква чудна природа тука! Каква красота в това непознато райче. В свободни от занятие дни правех на кон радостни излети с млада дружина берковчани, с доктора и с управителя из гъстите букови лесове, що обличат полите и хълбоците на Стара планина, упоен от шума на кристалните планински потоци, от дъхът на тревите и цветята, от младостта си и от всичко, от всичко… При един излет на величествения Ком видях като на длан цяла Западна България и Източна Сърбия. Ширине безкрайно, простори необятни, въздух, небеса… Не, никога няма да се изличат приятните спомени.”

Иван Вазов  пристига в Берковица на 7 март 1879 и остава там до 18 септември 1880г.  През 1957г. къщата в която е живял е обавена за къща – музей” Иван Вазов” През 1964г  тя  е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение. 

По повод 140 години от пристигането на Вазов в Берковица в  Трето училище в града ще бъде открита фотоизложба : „Иван Вазов и Берковица“.