93-годишният Найден Радичков, партизанин и активен участник в събитията след 9 септември 1944 г. се качи на Балова шума. Пред десетки социалисти от региона и гости от Видин и София той разказа спомена си за онова време. Чичото на писателя Йордан Радичков пожела на всички присъстващи да доживеят неговите години.
Сред многото битки, които водим днес, най-важната е битката за паметта, каза пред събралите се Михаил Миков. Нека си пожелаем, догодина да сме тук отново и всеки от нас да доведе поне по още двама, призова експредседателят на БСП.
Социалисти и потомци на участници в партизанското движение положиха венци и цветя, пред рушащия се, потънал треви монумент. Издигнат е преди близо половин век в памет на трима загинали партизани.
Митинг-поклонение пред загиналите за свободата на България в борбата срещу фашизма и за социална справедливост, 26.06.2017 г., Балова шума
Незабрава
За да изгреят и станат те малки червени звезди…
Тодор Павлов – Туки, партизанин от отряд „Христо Михайлов“
Балова шума. На колене!
След успешно проведените акции в селата по горното течение на Огоста отряд „Христо Михайлов“ се прибира в лагера си в гористата местност Балова шума край село Соточино, Михайловградско.
Войска, жандармерия и полиция блокира целия район, блокирано е и село Помеждин. То е малко, разположено е в подножието на Стара планина, и е населено с трудолюбиви, честни, задружни и с висок борчески дух хора. Сред тях е семейство Иван и Мария Младенови с три деца. Къщата им се намира накрая, близо до гората.
През бурната 1923 г. бащата се нарежда под червеното знаме на Лопушанската дружина с командир Георги Дамянов. След това лежи в затвора.
Без колебание през 1941-1944 г. те укриват нелегални и партизани от отряд „Христо Михайлов“. Полагат усилия за лекуването на болни и ранени, помагат и трите им деца – Дешо, Райна и Иванка.
В средата на юни 1944 г. партизаните Славейко Първанов, Йордан Каменов и Райко Аврамов заминават за селото, за да превържат раните на командира на втора чета Зарко Вачев – Филип. Там за охрана преди това е отишъл и партизанинът Лика Рачин. Предател съобщава за пребиваването им в селото.
…20 юни 1944 г. Претърсват всички къщи. Остава крайната къща на Мария и Иван Младенови. Партизаните се скриват на тавана, а един се вмъква под леглото. Цивилен агент спира пред къщата и се обръща към домакина:
– Да знаете къде се укриват партизаните?
– Не, не зная – спокойно отговаря ятакът.
– Може ли да прегледаме стаите?
– Може. Заповядайте! – отговаря Иван.
През това време обградените решават да напуснат къщата. Когато агентът влиза в една от стаите, Райко стреля с автомата. Започва сражение. В него са убити тримата партизани – Славейко, Лика и Йордан. Райко избягва. Полицията и военните започват разправа с ятака и неговите деца. Жестоко бият Иван с тояги и пистолети в главата. Той мълчи, а фашисткият поручик Ташев изпразва пълнителя в гърдите на ятака. Той пада, целият облян в кръв, пред очите на децата и жена си. Близо до селото е ямата за мъртви. В нея хвърлят ятака и тримата партизани. Недалеч от ямата докарват интернирания в селото гръцки антифашист Адриас Теодоридис и Мария. Разстрелват гърка и го хвърлят в ямата. Започват разпити и побоища над ятачката.
– Кои други укриват партизани? – пита разяреният фашистки офицер.
– Не зная – отговаря тя.
– Не ти ли е жал за децата? Кажи всичко и ще те оставим жива!
Мария намира сили и плюе в лицето на палача.
– За моите деца има кой да се грижи, има партия, има другари…
Поручик Ташев се нахвърля върху ятачката. Счупва й ръцете, обезобразява лицето й. Цялата окървавена, жената едва диша. Фашистът нарежда да я заровят полужива в ямата.
Нареждането е изпълнено. Бавно и мъчително умира Мария пред очите на своите деца!
…26 юни 1944 г. Част от партизаните на отряда са открити. Два кордона войска, жандармерия и полиция обграждат района на Балова шума. Пада убит часовоят Георги Аврамов – Спас. Започва тежкият, кървав и неравен бой на 19 партизани с многохилядна войска и полиция.
Три часа сражение на живот и смърт!
Командирът на отряда Бойко Тодоров – Янко, ръководи боя. Сипят се куршуми от картечници, автомати, пушки и пистолети. Листа не остават от дърветата. Смело се сражават картечарят Милчо, Тръпко, Цако, Райко, Павел, Дако, Бойко, Зора, Горан, Роза, Павлина, руският боец с партизанското име Хорошото…
Направен е пробив на първия и втория кордон. Постепенно една част от партизаните се изтеглят на юг, към Стара планина. Други отиват на Запад. В гората се укриват Ненка Илиева – Павлина, и Пенчо Средков – Павел. Фашистите ги откриват и убиват. С разбити черепи и окървавени, телата им са изложени на площада в селото „за страх и назидание“ на селяните.
Партизанският отряд „Христо Михайлов“ в този бой загубва шест партизани, двама ятаци и гръцкия антифашист Теодоридис. Някои от тях още не са навършили 20 години!
Признателните поколения издигнаха в Балова шума мемориален комплекс, за да напомня за героичната борба. Сините политици непрекъснато повтарят, че в България не е имало фашизъм, че партизаните „били терористи“.
Какво кощунство с честта на тези чисти, честни и достойни борци! Но народът знае, помни и никога няма да забрави подвига на антифашистите. Те остават безсмъртни в съзнанието на трудовия български народ.
Никой не е забравен, нищо не е забравено!
Наистина, най-важната битка е за паметта! Нека не забравяме, че има хора, които предадоха родината си и се бориха за идеалите и интересите на чужда страна.
„Сините политици“ се оказаха деца на „чисти, честни и достойни борци“ и разграбиха ВСИЧКО- в името на трудовия български народ. Др.Тодоров му построиха вила там-да си спомня неравната битка. Вземаха народна пенсия, коли и апартаменти с предимство- в името на трудовия български народ. Синовете и внуците им станаха по-богати от фашистите- пак в името на трудовия български народ.
Дълбок поклон пред жертвите,дали живота си за свободата ни.Но немога да се съглася че след 46година ,са останали истинските идеолзи на тази идея .Малко са хората от тях .Но сините плитици са именно децата от народа ,който искаха промяна .Но както винаги тя и този път тръгна в погрешна посока.
Баба ми, Берта (Спаса) Рангелова Кръстева, която е от с. Гаврил Геново (Соточино) е била ятак на този отряд и същия ден е имала явка с тях, като е бързала да ги префупреди, че са предадени и да се изтеглят. Бойко и още един партизанин са я видели да върви от едното място на явката, до второто договорено място, но не са и се обадили, защото са си дояждали печеното пиле, с което ги е нагостил един местен човек, когото те са намерили в лозето му. Видяли са я и на връщане и пак не са и се обадили и малко след това партизаните са били обкръжени и атакувани. Къщата на този Бойко в Г.Геново е на 50 метра от къщата на баба ми. А историята я пишат тези, които са на власт. Този Бойко, който реално е виновен за смъртта на тези 6 партизани, паднали в Балова Шума, живя дълги години и беше Първи секретар на ОК на БКП в тогава Михайловград. И други интересни истории са ми разказвали баба и дядо, лека им пръст.
тоз които падне в би за свобода не умира него жалеят народ и природа
Червената сган ще бъде избита “ до крак ‘ ….!!!
Потомък съм на Клисурците – Илия Клисурски.Богат род!Но, се прекланям пред борците за социална правда, като Замфир Попов, Христо Михайлов, Георги Дамянов!
този паметник е направен в чест на мародери, и убийци на хората от ковачичката воденица
защо не се направи паметник на убитите невинни хора от ковачичката воденица от престъпниците шумкари.
Как ще правят паметник на отрепки?
отрепката си ти Макс, сигурно си наследник на убийци мародери