Елеонора Ангелова – правнучка на бежанец от Егейска Македония  дари наследените от прадядо си Мито и от дядо й Тольо Сотиров керамични домашни стомни,  ямурлук, порцеланов сервиз от началото на миналия век, часовници, накити и още много други старинни вещи.

„Това е наследство – частица от моето семейство трябва да се запази и бъде видяно от повече хора. Исках да направя това за моя роден град, чувствам се  привързана към него.”, каза Елеонора.

Прадядо й Мито, поборник за освобождението на Македония бил  съратник на Гоце Делчев. Три пъти и залавян и хвърлян в затвора, успял да избяга със семейството си в България и се установил във Фердинанд. Бил заможен, после и синът му Тольо тръгнал по стъпките на баща си,  купувал яйца в района и ги продавал в столицата.

След Междусъюзническата война от Беломорска Македония се изселват около 30 000 българи в началото на гръцкия режим тя е по-българска отколкото в 1912г. Съотношението между народностите е съответно:

340 000 българи срещу 261 000 инородци (146 000 турци и 115 000 гърци); българското население е 56,5% от общия сбор на трите народности (601 000). То представлява абсолютно мнозинство.

Никой автор в сериозната историческа наука не оспорва факта, че българите в Беломорска Македония към 1912/1913 г. са били мнозинство. Вече беше споменато за големите руски учени – професорите Флорински и Яцимирски, както и за мнението на участващия в Карнегиевата комисия и един от главните съставители на доклада и професор Милюков…

Ще приведем още няколко примера: Изследователят на Македонската етнография – френският абат Каро, директор на българската католическа гимназия в Солун смята, че славяните в Макдония преди Балканската война са били мнозинство и са говорили български. Друг французин – Жозеф Ално пише: „Българите явно са най-многобройните в Македония и техният език е най-разпространения.” На същото мнение застават: Жорж Санжон в своята „История на България” и Луй Леже в статията „Македонските славяни са българи”.

Д-р Георги Генов- Монаграфия,Библиотека Македония