Навършват се 135 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Тържествените чествания бяха открити с изложба в парламента, на която бяха поканени председателите на предишни НС, гости и ученици. Церемонията откриха сегашният председател Михаил Миков и председателят на 39-то НС и два мандата народен представител на Монтана доц. д-р Борислав Великов. В парламента са гостували и ученици от ПМГ-Монтана.   

  „Имаме една добра конституция. Конституция, която позволи без големи изменения да станем член на европейското семейство, което подчертава и нейния демократизъм. Демократизъм и гарантиране на човешките права, което идва още от Търновската конституция. Сегашната има поне 4-5 текста, които са заимствани от Търновската конституция, що се отнася до уреждането на основните права и те попадат в най-високи европейски стандарти, както към момента на приемането си, така и днес”, отбелязва председателят на парламента Михаил Миков.
Тази годишнина е знаменателна и следва да се обърнем с благодарност към нашите учредители и съзидатели на държавата”, казва  историкът проф. Андрей Пантев. „Ако погледнем с по-хладен поглед към нейното приложение, ще видим нещо смущаващо – същата конституция, обявена за толкова демократична, рядко и само за кратко е осигурявала нормален парламентарен цикъл в политическия живот. Почти комично тя е обявявана за най-демократичната точно когато е била отменяна. Тя е суспендирана няколко пъти, поправяна е няколко пъти, но никой не е оспорил нейната историческа потребност и значение”, отбелязва проф. Пантев.
„Дебатите за промяна или нова конституция се възраждат толкова често и с такава упоритост, защото са удобен повод за различните партии и групи да заявят себе си в обществото, да се чуе техният глас, тъй като това е тема, която предизвиква внимание. Преди да се пристъпи към промяна обаче трябва да са назрели обществените условия за това, а основното е да има отговор на въпроса какво искаме да постигнем. Конституцията предопределя основите на държавността и ако някой говори за нова, трябва да докаже, че обществото иска радикална промяна във формата на държавно управление и във взаимоотношението между институциите”, е позицията на проф. Лазар Груев, председател на Върховния касационен съд.