Деца, внуци, правнуци събра баба  Иванка Петрова за 100-ия си рожден ден. Празникът стана във видинското село Протопопинци  почетоха  я и трима кметове – на Протопопинци, на родното село на баба Иванка Върбовчец и на община Димово.

„Защо се сбирате покрай мене з а снимки, а не гледате тия  тия що ги избраха да управляват държавата”,  пита рожденичката, забола червен трендафил зад ухото. Това е тя,  не сяда на пейката в двора без китка зад ухото. Преживяла е какво ли не, войни, национални катастрофи, колективизации. Почнала да слугува на чужди хора от 10-годишна, веднага щом изучила четвърто отделение. Чистила е къщи на архитекти и лекари. Още помни , колко й тежало  да пере черги в   река Марица. През 1925-та  на  12-години я дали слугиня  на пловдивски архитект. Не е ходила в чужбина, но пък една от дъщерите й е завършила  в Украйна, сега правнучката следва във Виена.

Баба Иванка почита Бога,  не съди хората, радва се на  градинката в двора и най-обича да седи на слънце. Няма значение колко силно пече.  Не вкусва месо, обича кроасани, чете вестници и в пазвата държи малко шишенце с ракийка. От време на време пийва по много малка глътчица.  „Най-вредно е да се преяжда”, казва на близките си юбилярката, която и на този празник не променя нищо в навиците си.