Министерството на правосъдието направи изненадваща стъпка назад в идеите си за нов закон за конфискация на незаконно придобитото имущество, който е ключов в борбата срещу „необяснимото богатство“.
Обяснявайки, че Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа (т.нар. Венецианска комисия) е препоръчала промени в проектозакона, от него е отпаднала възможността да се отнемат имоти, ако има разминаване от 60 хил. лв. между законните приходи и собствеността, без да е нужно да се доказва престъпление.
От самата комисия обаче обясниха, че не са настоявали за отмяна на този текст в проекта. Техните препоръки са били в бъдещия закон да има процедура, която да гарантира спазването на човешките права. Когато са получили втория вариант на проектозакона, европейските експерти са установили, че вместо техните съвети България е редактирала други текстове.
Затова сега Венецианската комисия връща окончателно становище, че е констатирала „внезапни и фундаментални“ промени и ги критикува. Едва от техните коментари стана публично известно, че в проектозакона са се правили толкова съществени поправки.
Пътят на промените
В първия вариант на проектозакона се предвиждаше имоти да се отнемат само по сигнал и без присъда, като за това щеше да е достатъчно разминаването между доходите и собствеността или производство за митнически и данъчни нарушения, или конфликт на интереси. Този проект правеше радикална промяна в сравнение със сегашното положение, когато uомисията за конфискация на престъпно придобито имущество („Кушлев“) може да отнеме нечий имот само след влизане в сила на осъдителна присъда.
Последният проект на правосъдното министерство, който е бил представен на Венецианската комисия, е компромисен вариант от настоящото положение и първоначалните идеи на правителството (те бяха огласени през есента на 2009 г.). От последното становище на комисията, изготвено преди няколко дни, става ясно, че България е направила промени през май и с тях кабинетът ограничава обхвата на закона до собственост, придобита от престъпна дейност, и се отказва от по-широката формулировка за незаконен произход на имуществото.
Това означава, че на конфискация ще подлежат само имотите на хора с повдигнато обвинение за престъпление, а няма да е достатъчно собствеността им да се разминава със законните доходи. Промяната от сегашното положение е, че няма да се изисква срещу тях да има и влязла в сила присъда.
Препоръката
„След телефонен разговор с българските власти стана ясно, че промяната се дължи на тяхната интерпретация на нашите притеснения, изразени по-рано през годината“, се обяснява в настоящото становище на Венецианската комисия.
„В предишната ни позиция от март ясно посочихме, че приемаме разширения обхват на закона до всички незаконни дейности, стига процедурата да е разписана и да се изпълнява в съответствие с българската конституция и Европейската конвенция за човешките права“, твърдят евроекспертите. Според тях намаленият обхват на закона е основна промяна във философията му.
„Отнемането на имущество при „незаконни дейности“ беше ключово за борбата с корупцията в България, а преработеният законопроект напълно изоставя този подход“, пише в становището. Първоначалният проектозакон беше изпратен на Венецианската комисия през есента на 2009 г. по инициатива на правителството заради многобройните критики, че се нарушават човешки права.
Досега представител на правителството не е огласявал смяна на концепцията за реформите за конфискацията на незаконно имущество. Единствено шефът на комисията, която отнема престъпните имоти – Стоян Кушлев, заяви в интервю за „Ройтерс“ преди седмица, че кабинетът е изоставил идеята за широкообхватен закон за конфискация.
„Законът се отлага твърде много пъти. Имаше сериозна съпротива срещу него. Знам, че има политическа воля отгоре, но по долните нива не е толкова силна“, твърди Кушлев и коментира, че заради забавянето на законопроекта сега България ще получи същите критики от Брюксел.