„Няма по-прекрасен край от Българския северозапад. Всичко, което съм написал, е от моя любим край, който е един дълбок кладенец. Аз, каквото можах, изгребах. Дай, Боже, да продължа още да греба, докато мога.“ Това  каза  Йордан Радичков, когато през 2002 г. получи Почетния знак на община Монтана.  Поздравиха го десетки негови познати и почитатели на прекрасните му повести, разкази, пиеси.

Дни преди да отбележим 90 години от рождението на големия разказвач Л. Йорданов публикува текст, със случки от ловните излети на писателя в родния край.” В полето край  с. Мокреш  преди десетилетия пъдпъдъците се изсипвали като реки. Ловците изстрелвали всички патрони и пращали местни хора с файтон  до града,  да купят и да донесат още”. Реките от пъдпъдъци вече ги няма, няма ги синорите с треви над човешки бой, но в  ожънатите ниви край Дунав все още бродят ловци.

Днес пред паметника на писателя се събраха  стотици ученици, педагози, културни деятели и граждани. Тук бяха синът на писателя Димитър Радичков, областният управител Росен Белчев, началникът на РУО Трайка Трайкова.

В Младежкия дом бе открита изложба с фотоси на учебни заведения в региона  и страната, които носят името  на писателя.

Проявите по повод годишнината продължават с две  конференции, организирани от РБ”Гео Милев” и Дружеството на краеведите.