Земеделски производители от Вълчедръм се обявиха срещу инвестиционно предложение за изграждане на ветропарк в Златията. На заседание на Общинския съвет бе решено предложението да бъде разгледано на следващата сесия. Тогава инвеститорът трябва да представи подробен анализ за ползите и вредите от бъдещия ветропарк.

Проектът предвижда да бъдат монтирани 75 вятърни генератора с височина 120 м.  върху площ от 5 000 хектара в землищата на селата Горни Цибър, Златия, Разград, Черни връх, Септемврийци и град Вълчедръм. Местните земеделски производители се заканиха, че са в готовност за масови протести, ако започне изграждането на ветропарка.

Спорът  между земеделските производители и представител на инвеститора  избухна по време на заседанието на общинския съвет. Още преди сесията недоволните се събраха пред залата.

„Против изграждането на ветрогенератори на обработваеми площи сме. Това са хубави черноземи, които ще бъдат бетонирани и на тях да се изградят ветрогенератори. В пустинята създават поливни площи , да ги направят обработваеми , ние нашите земи се опитваме да ги направиме пустиня”, заяви  Илиян Лашков.
По инвестиционното предложение на столична фирма  не се изказа нито един от съветниците.
„ Ще подсигурите ли на жителите на община Вълчедръм безплатна енергия, колко работни места ще има”, попитаха недоволните.
„ По принцип  можем да осигурим безплатна енергия, но в България няма закон, който да позволява това”, отговори инвеститорът.

Спорът се разгоря и се стигна до категоричното„Не  на нашата земя, искате да унищожите земята ни. Идете някъде другаде!”
 „ Не може някой си да дойде и да каже , че за 10-години назад не е видял икономически растеж от труда ни.  С какво се изхранват хората? Всеки един земеделски поризводител подсигурява работа на едно до 10 семейства, това е житницата на България”, възмути се Мартина Кьосина.
Опасенията  на стопаните  се подсилват и от опита им с изграждането на газопровода за Сърбия. „Имаме опит с газопровода, не расте нищо вече и това, че са обезщетили хората за една стопанска година, съвсем не покрива  загубите, които са понесени”, отбеляза И. Лашков.

Така мисли и Юлия Стамова, която обработва 7 000 дка и дава хляб на 5 семейства.
„100 дка имаме на една место, мина газопровода – 10 дка, вече трета – четвърта година там не се ражда нищо, ама ние си плащаме рентата. Искат да ни затрият и тоя господин дошъл тука и той иска да ни затрие. Ще излезнем  всички хора,  да ходят някъде другаде, да ходят, там на Балкана където има вятър, а не в Златията”.
Александър Димитров, управител на фирмата – инвеститор бе категоричен:
„Аз не виждам причина да се откажем.  Работните места няма да са толкова малко, проблемът е , че ще са за високи  специалисти, които общината не може да предостави. Те ще са  за инженери, които могат да дойдат да живеят тук, но не можем да гарантираме ,  че ще наемем местни пора, просто няма капаците..”