125 години по-късно градът си спомня за първия си кмет  с паметник близо до входа на общината. Под барелефа с образа на Игнат Попов са изписани годините на петте му мандата. Роден е през 1862 година в село Горна Лука. След Руско-турската война от 1877-1878 година завършва педагогически курс в Ломската гимназия и в следващите години учителствува в Г. Лука, в  Митровци и Превала. Около 1886 семейството се премества в с. Г. Кутловица и вероятно тогава започва неговата политическа кариера. Това е времето на  управлението на Народно либералната партия на Стефан Стамболов.

Игнат Попов като горещ привърженик на Стамболов, а и не само поради това е избран за кмет на Големо-Кутловската селска община в изборите на 6 май 1890 година. Общинския съвет и общинската администрация започват борба за обявяване селото за град. Усилията им се увенчават с успех и на 15 ноември 1891 година Кутловската селска община е преобразувана в градска с името Фердинанд, а селото става град Фердинанд по името на българския княз Фердинанд.

След обявяването за град общинското управление и кмета Игнат Попов започват усилена градоустройствена и строителна дейност. Първия градоустройствен план е изработен през 1892 година от чеха Юлиус Ирасек- градски инженер и Общинско училище „Св. св. Кирил и Методий“

Започва застилането на улиците с калдъръм и тогава именно са разрушени кръглите римски кули на античната крепост за което само можем да съжаляваме. През първия мандат на Игнат Попов се изграждат службите на общинското управление, поставя се начало на градоустройствената дейност, общината участва в Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив.

На 5 септември 1893 година са проведени избори за градски общински съвети. На заседание на 20 октомври общинския съвет избира за кмет Игнат Попов. Неочаквано през 1894 година мандатът на избрания само преди година общински съвет е прекратен с постановление на Ломската окръжна постоянна комисия от 16 юни и княжески указ от 22 юни за „лошо и немарливо управление на общинските работи, чрез които е загубил доверието на избирателите си“. Предполага се , че разтурянето на съвета е извършено по политически причини след падането на 18 май на правителството на Стефан Стамболов. Тази практика на политически натиск и уволнения е обичайна за българската действителност в края на 19 век, пък и в по нови времена.

През този мандат на Игнат Попов е поставено началото на болничното лечение в града -открита е Държавна болница, възстановена е дейността на читалището…По време на второто управление на Народно либералната партия на Стамболов1903-1908 година Игнат Попов за трети път става кмет и председател на общинския съвет. С указ N97 от 28 февруари 1904 година за кмет на Фердинандската градска община е утвърден Игнат Попов. С една от първите си заповеди с цел осигуряване на ред и спокойствие на гражданите забранява на каруцари, файтонджии и ездачи да препускат из града.Попов е бил с прекъсвания пет мандата кмет на Монтана. За пръв път е избран, когато е бил на 28 години.  Последният си мандат приключва на 67 години / 1926 – 1929/