8 – ми март за повечето хора е тоталитарен ден в календара. Казват , че е свързан с трагичен момент от историята на евреите, а по-късно с комунистическата идеология. Но какъвто и да е, празникът на жената носи особена емоция. Може би – на пропуснати възможности. Да бъдем по-мили, по-меки, по- търпеливи. Защото каквото и да говорим, истината за  отношенията между двата пола, между мъжете и жените е скрита в билейската история за Ева, създадена от реброто Адамово. Не от сърцето и ума му, а от ребро, от твърда материя. Може би затова жените, колкото и да превъзхождат мъжете – професионално, творчески и всякак, са по-слаби. Защото ги води сърцето. А законът на сърцето е любовта и прошката. Затова на 8 –ми март говорим най-често за жената – майка, която обича и прощава всичко – от любов. За нас това е смисълът на празника. И на всички празници, каквито и етикети да им слагаме.