Според днешния „Стандарт“ Ударените от кризата фирми могат да разсрочат данъците си, за да се спасят от фалит, казаха за „Стандарт“ финансови експерти. На 31 март изтича срокът за подаване на годишните данъчни декларации от дружествата и внасяне на дължимия данък върху печалбата. Но заради криза та много фирми нямат налични пари да платят наведнъж данъците си. Дружествата с финансови затруднения по-добре да се договорят да платят налозите си на вноски, вместо да чакат данъчни да потропат на вратата им и да пристъпят към принудително събиране чрез запориране на сметки и опразване на каси. Така фирмите ще се предпазят от фалит заради задължения към бюджета, а НАП ще събере налозите дори с лихва. Самият изпълнителен директор на Националната агенция за приходи Красимир Стефанов наскоро заяви, че в условията на криза, когато фирмите са затруднени да намерят пари в брой, от НАП се стремят да събират просрочията гъвкаво и да сътрудничат на бизнеса, за да не се стига до фалити. Имаме механизми, с които можем да се договорим с фирмите в рамките на закона, така че да им дадем разсрочено да си плащат задълженията, не да им стъпим на врата и едва ли не на момента да искаме да съберем всичко, каза Стефанов. Гражданите, които имат доходи извън заплатите си, имат срок до 30 април да подадат декларация за доходите си от 2009 г. и да внесат дължимия данък. Хората с финансови затруднения също може да поискат да платят данъците си на части.
За да избегнете плащането на данъците накуп, трябва да подадете молба до директора на ТД на НАП по регистрация за фирмите и по постоянен адрес за гражданите. Може да искате плащането на дълговете да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) по одобрен погасителен план. Но заради членството ни в ЕС за това са необходими доста документи, а има и условия като например през последните две години фирмата да е била на печалба. Затова закъсалите търговци може да използват още две схеми за плащане на данъците си на вноски. При първата се запорира специална сметка, по която трябва да влизат всички доходи на длъжника. Но той получава разрешение за неотложни плащания – за заплати, осигуровки, доставки и други свързани с дейността разходи. Същевременно данъчните имат контрол върху парите и всеки месец си прибират например по 15% от приходите. При тази схема изискваните документи са по-малко и процедурата е много по-лесна, отколкото при разсрочване. Но има един недостатък. Докато се плати целият дълг, тече наказателна лихва в размер на основната на БНБ плюс 10 пункта за данъците и плюс 20% за осигуровките. Докато при разсрочване лихвата е само основният процент на БНБ. При втората лесна схема се договаря 6-месечен срок, в който дългът се плаща на предварително уговорени части. Така длъжникът спи спокойно и не се страхува, че сметките му ще бъдат блокирани, но тече наказателна лихва.
Стефан Кючуков