Коментари на: ЧИПРОВЦИ ЩЕ ЧЕСТВА ПЪРВАТА „ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ“

От: Ваня Иванова

Ваня Иванова — Thu, 13 Jul 2017 16:40:00 +0000

Г-н Иванов (ако изобщо се казвате така, а не иронизирате),
Аз съм написала истинското си име и си позволявам коментар като професионален историк, който е работил около 3 години в музея в Чипровци, има публикации, свързани с историята на селището и е запознат в достатъчна степен с местните реалии, вкл. и с това как изглежда една или друга книга. В този случай няма как да не реагирам на наистина „неоспоримия факт”, че съобщение за текст, чийто оригинал не е намерен („История на България” от П. Богдан), е съпътствано от снимка на съвършено друго произведение, което има косвена връзка с дейността на П. Богдан като автор на исторически съчинения, а именно „Абагар” на Ф. Станиславов (листове, от който са на снимката).
Много ми е интересно обаче откъде знаете точно Вие (ако това, повтарям пак, е истинското Ви име) друг „неоспорим факт” – че П. Богдан „е създател на революционна организация, която през 1688 г. вдига Чипровското въстание”. Вероятно разполагате с никому неизвестни оригинални документи от епохата и искрено Ви призовавам да ги публикувате – в такъв случай ще направите огромна услуга не толкова на мен, колкото на други колеги, които се занимават с периода. Освен това, единствената историческа личност , за която има сигурни документални свидетелства, че „посещава редица европейски управници за създаване на коалиция срещу османските турци и [води преговори за – добавката моя] военни действия, които да доведат до освобождението на България” е Петър Парчевич. Също така трябва да отбележа, че „енциклопедичен пример” за създаване на революционна организация, която е и наречена така – ВРО, е дейността на Васил Левски, а точно това лято се честват 180 години от рождението му. Продължавам да твърдя, че понятията трябва да се употребяват в техният адекватен исторически контекст и да не се предлагат твърдения за събития и процеси, за които няма достатъчно доказателства и очевидно се смесват с други близки до тях като времеви период, пространствена определеност или личностни действия.
Освен това коментарът Ви е елементарен, рязък и заклеймяващ, излизащ от рамките на добрия тон. Същевременно е точно в „духа на другарските критики” от края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век, съпътстващи търсенето на „врага с партиен билет” и съсипали хиляди човешки съдби, не само на партийни членове. Изповядваната от мен религия няма абсолютно нищо общо с реалните исторически факти и не виждам никаква логическа връзка във въпроса Ви. Също така досега мое изследване не е било финансирано от „Отворено общество”, но не смятам, че финансирани от тази фондация исторически изследвания трябва да бъдат отричани и посрещани с негативизъм само и единствено заради този факт.

От: ИВАН ИВАНОВ

ИВАН ИВАНОВ — Wed, 12 Jul 2017 12:44:03 +0000

НЕуважаема Другарко! Подходящите за Вас дискусии си ги водете, където и пред който щете!Водите коментари, за места , които не познавате.Представете се,коя сте, от къде сте, каква религия изповядвате.Какви интереси защитавате.Факти те са неоспорими!СОРОС???????????????!!!!!!!!!!!!!!

От: Ваня Иванова

Ваня Иванова — Sun, 09 Jul 2017 12:34:58 +0000

Тъй като автор на въпросното съобщение не е посочен, уточненията очевидно трябва да се отправят към сайта, публикувал информацията.
Първо, илюстрацията, която придружава съобщението за подготвяното честване е част от „Абагар“, публикуван от Ф. Станиславов, а не от „История на България“, която се предполага, че е написал П. Богдан.
Въпросната „История …“ или каквато и да е част от нея не е намерена в оригинал (нито отпечатана, нито в ръкопис), а твърденията за съществуването й се базират върху писмо на П. Богдан, където той споменава за написването на подобен труд и редакторски бележки, отнасящи се до същата П. Богданова „История на България“, направени от хърватина Иван Пастрич (Джовани Пастрицио). Точно въз основа на тези редакторски бележки, Б. Димитров публикува и анализира текста на няколко глави (а може би и само откъси) от въпросната „История…“. Това поставя под съмнение и твърдението, че въпросното изследване на П. Богдан е написано на латински. И ако все пак подобно твърдение е допустимо, то писанието, че П. Богдан е „създател на революционната организация, която през 1688 г. вдига Чипровското въстание“ не почива на абсолютно никакви автентични документални източници и е меко казано глупаво. Последната измислица преди време спокойно можеше да бъде публикувана като кандидатстудентски бисер, тъй като свидетелства за абсолютно непознаване на конкретната историческа обстановка и доказва скандално ниско ниво на исторически познания, вкл. и по отношение адекватната употреба на историческа терминология (виж напр. изследванията на Р. Козелек по темата за историята на понятията, преведени и на български).
Освен това П. Богдан не изпраща само един доклад до Ватикана – досега са публикувани, вкл. и преведени на български, няколко негови релации (доклади), съхранявани във Ватиканския архив и фактически е невъзможно въз основа на един доклад за посетени от него територии, той да бъде избран за архиепископ – по-скоро изготвянето на релации за състоянието на паството му е основна част от неговите задължения като католически духовник с по-висок църковен сан (не само архиепископски).
Смятам, че въпросните забележки и уточнения са необходими предвид придържането към историческата фактология (която не е привилегия на тясната общност от професионални историци), а задължително условие за правдиво и точно отразяване на минали събития без излишен патритичен патос и клишета.
Освен това, изтриването на един или друг коментар, изтъкващ нечие незнание, не изтрива механично това незнание, нито намалява вредните му последици. Чипровчани разполагат с достатъчно други факти и протичащи във времето процеси, които да използват като основа за играждане на локалния си патриотизъм. Все пак ‘История на България“ на П. Богдан с предполагаема година на написване (или завършване) 1667 г. би могла да послужи като много подходящ повод за ползотворни дискусии, насочени към „белите петна“ в историята, използваните изследователски методи, както и към историческото „митотворчество“ като цяло (минало, настояще и бъдеще).