КЪЩАТА – МУЗЕЙ НА ВАЗОВ В БЕРКОВИЦА СТАНА НА 60-СЕТ

Публикувано на 20/07/2017 19:07
/ прегледи: 238
/ в Общество, Събития
1

На 21 юли 1957 година в Берковица отваря врати къщата-музей на Иван Вазов. Годишнината е повод в берковския дом на народния поет да гостува директорът на музея на Вазов в родния му Сопот. За да разговаря с потомците на ония, които са вдъхновили  29-годишния  Вазов да създаде поемата „Грамада” и повестта „Митрофан и Дормидолски”. Влошено здраве принудило младият служител при губернатора в Русе да  напусне службата си  да дойде в балканското градче.

„Бях млад тогава и животът в този глух провинциален кът, в това общество, чуждо на всякакви умствени интереси, не ми се виждаше тежък. За младостта навсякъде е леко и весело .В свободни от занятие дни правех на кон радостни излети с млада дружина берковчани, с доктора и с управителя из гъстите букови лесове, що обличат полите и хълбоците на Стара планина, упоен от шума на кристалните планински потоци, от дъхът на тревите и цветята, от младостта си и от всичко, от всичко… При един излет на величествения Ком видях като на длан цяла Западна България и Източна Сърбия. Ширине безкрайно, простори необятни, въздух, небеса… Не, никога няма да се изличат приятните спомени. … „Тежко впечатление ми правеше селското население на тая околия. В съда имах случай да се убедя в каква морална поквара тънеше то. Грабеж, кражби, разврат, убийства.” пише по-късно в спомените си Вазов.И продължава:

“Животът тук ми натрапваше теми оригинални, нови и безпокоеше сладостния ми нехар. Една случка в двора на съседа ми ме накара да хвана перото и да напиша хумористическата поема „Моята съседка Гмитра“; една съдба, която ми се случи да разгледвам, ми даде материя за поемата „Грамада“. Аз я видях скоро напечатана. Когато на 1880 година по служебна работа дойдох в София, бях обсипан с похвали от познати и непознати. Харесала се беше. Петко Каравелов, министър-председател тогава, при среща на улицата ми каза: „Вазов, само едно нещо по-хубаво съм чел от „Грамада“ – Шевченковата „Катерина“! „Грамада“ ми донесе обаче и едно огорчение. Г. С. Вацов ми предложи и аз приех да се представя на г. Петка Славейкова, министър тогава и мой високо почитан учител в поезията. Беше юлски зноен ден и помня, че го заварихме дома му без жилетка и по риза, разговаряйки се с куп депутати. След първите разменени думи той ми каза изведнаж:– Четох вашата „Грамада“. Това е последния проблясък на един угасающ талант!…”

И още непознати на широката публика случки младият Вазов е описал в  „Живея в Берковица”

В някогашната турска къща, където е бил настанен окръжния съдия през 1879 г. , преди шест десетилетия е отворил врати музей, съхранил   вещите,  мебелите, книгите  и всичко, що е било докосвано от домакина.

Между 15 и 20 туристи са посещавали всеки ден през миналата година къщата на Вазов в Берковица, която е сред  100-те национални туристически обекта.

 

Share Button

Коментари в сайта

Все още няма коментари в сайта, вашият коментар може да е първият.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


ДРУГИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ