120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТОЯН МАРКОВ

Публикувано на 27/11/2018 16:04
/ прегледи: 181
/ коментари: 1 / в Общество, Събития
1-2

В Северозападна България, на границата между Дунавската плочеста земя и Западна Стара планина, както и покрай полите на Балкана има няколко котловини и полета, които имат своите особености в географско и стопанско отношение. Котловината , обаче, която се намира западно от Пъстрина, източно от Фердинандския рид и Веренишкото бърдо и югоизточно от Кошарнишките хълмове е най-интересна, както от антропогеографско, така също и от историческо гледище. В тая котловина се намират няколко селища, от които най-голямо и най-важно за стопанските отношения в този край е град Фердинанд.

Така започва книгата си „Градъ Фердинандъ” Стоян Марков. В нея на 100 страници гимназиалният учител успял да събере всичко важно за природата, климата, селището и жителите му.

„Татко беше добър и умен човек, непрактичен, но човек на науката.Учеше ме да обичам хората, да им прощавам. За всичко първо ще търсиш вината в себе си, а после в другите”, казвал Стоян Марков на дъщеря си. „Никога няма да гониш мъст на човек, който ти е сторил зло. С добрината си ще го накажеш повече. А, ако много те е заболяло, преглътни, ако щеш поплачи си. \има кой да наказва вместо теб. Не си цапай ръцете , сърцето и мислите с мръсотии. „

В средата на 20-те години на миналия век момчето от Ботевградското село Новачене завършва „география и история” в Софийския университет. Специализира във Франция, Германия и Австрия. После учителства цели 28 години. Преподава в гимназията  в Неврокоп, Михайловград, Криводол.

Горещ почитател на природата Стоян Марков успява да запали за това и учениците си. В дългите излети той пленявал младите с чудни разкази. Дарбата му да говори увлекателно била уникална.

Негови ученици още разказват легенди за ораторското му майсторство. Но суетата била много далеч от него. Изпитвал едни и същи чувства и на срещата с кмета на Париж и спирайки на раздумка до ваксаджийте по улиците на Михайловград. През целия си живот останал настрани от политиката, симпатиите му спечелил единствено Александър Стамболийски.

Много места видял през живота си Стоян Марков, но най много обичал този град – всяка уличка, всяка къща, всяко хълмче му било скъпо. Човек на науката, непрактичен и изключително скромен. Сигурна съм, че ако сега отнякъде ни гледаше щеше да се усмихне.   „Има толкова велики хора, какво съм аз прашинка. Не си заслужава! По-добре си говорете за града – за миналото , за бъдещето му. За хората  му – трезви, интелигентни, приветливи, общителни”, казва дъщеря му по повод 100-тодини от рождението му.

Стоян Марков вярва в бъдещето на този град, а може би е и негов кръстник? Защото първи събрал доказателства  за най-старото име на селището – Муниципиум Монтанензиум, което в монжествена форма всъщност означава \\\- муниципиално , градско право на жителите на Монтана.

Ако сега Стоян Марков отнякъде ни гледа , ще ни се да му кажем , че е бил прав. А какво ли щеше да ни каже той.?

Стоян Марков е  роден  през 1898 г. в с. Новачене, Ботевградско. Завършва висше образование в СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “география и история”. Специализира в Австрия, Германия и Франция. Бил е директор в гимназиите в Неврокоп, Белоградчик, Лом, Бяла и Фердинад. В последните си творчески години учител по история в ПМГ – Михайловград.
Автор на книгата: “Градъ Фердинандъ. (Антропогеографски проучвания), издадена през 1944 г.

На 30 ноември Държавен архив – Монтана ще представи документарна изложба по повод 120 години от рождението на Стоян Марков.

 

 

 

 

 

 

 

Share Button

Коментари в сайта

  1. петър пеков

    Познавам лично Стоян Марков от времето когато беше директор на Ломската мъжка гимназиял.Това са годините 1946-1949.Майка ми работеше като прислужничка в същата тази гимназия и отговаряше за реда и чистотата на Директорския кабинет,счетоводството,секретариата ,учителската стая.Познавам също и съпругата му.Семейството му живееше на квартира на улица Цар Симеон, в съседство с една
    от трите черкви в Лом СВЕТИ НИКОЛА СТАРИ. Аз съм Петър Пеков на 83 години.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


ДРУГИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ